The environment should act as an aquarium which reflects the ideas, ethics, attitudes and culture of the people who live in it. This is what we are working towards.
Лорис Малагуци, „The Hundred Languages of Children“
В подхода Реджо Емилия наричаме средата „трети учител“. Третият учител може да подсилва или да ограничава този вид учене, който оптимизира потенциала на детето да посреща бъдещи предизвикателства креативно и с умисъл. Затова пространствата, които обитават децата, заслужават цялата ни преднамереност. От една страна, красивата среда възпитава сама по себе си. От друга – третият учител трябва да бъде прецизно „оборудван“ спрямо зоните на учене, за да може винаги да провокира децата крачка напред в тези зони. И не на последно място, третият учител (също както и другите двама – учителите и групата деца) е регулатор на взаимоотношенията в образователните пространства.
Освен всичко останало, извънредното положение внезапно ни лиши и от нашия трети учител, на чиято подкрепа сме свикнали да се осланяме изключително в ежедневието си. Когато размишлявахме как да преструктурираме поне малка част от образователния процес, за да преминем към онлайн срещи със семействата, това бе най-големият въпрос… Каква част от нашия подход би могла да просъществува без третия ни учител?
Когато разбрахме, че извънредното положение ще продължи по-дълго от очакваното, знаехме, че сега, повече от всякога не бива да губим времето на децата с маловажни неща. Също както и възрастните, децата са поставени в ситуация, която ограничава много от правата им: правото на игра, на свободни взаимоотношения, на свързаност с природата… Съзнателно или не – също като възрастните, децата се лутат в необичайния информационен поток на новините около корона вируса. Дадохме си сметка и за още нещо извънедно: може би за първи път в живота си, децата ни няма да могат да отпразнуват радостта от настъпващата пролет по най-естествения и достъпен за тях начин: навън, ставайки част от нея… Това са изключителни промени, които изискват необичайни и спешни мерки за преструктуриране на ранното образование, което познавахме до сега.
Днес имаме нужда от подход, който да подтикне всяко дете към нови възможности за игра и креативност у дома. Подход, който да провокира всяко дете да състави своята лична „карта“ на необичайната реалност. Подход, който да успее да поднесе и защити правото на всяко дете да бъде едно с природата – въпреки всичко извънредно и непреодолимо… Подход, който да покани третия учител в дома на всяко дете.
Тази година е необикновена, защото ни е дадено да празнуваме пролетта заедно у дома. Затова днес, а и през следващия месец, всяко дете ще има нужда от своя аквариум на пролетта. Ето няколко идеи, които може да са ви от полза в тази посока:
- Как можете да превърнете прозореца или терасата у дома в наблюдателница, от която децата да следят промените в природата навън – ден след ден…?
- Какви (истински или измайсторени) уреди за наблюдение можете да им предоставите: бинокъл, телескоп, лупа, микроскоп…?
- Как можете да ги провокирате, продължително време да изследват магията на пролетта: разцъвфащите цветя, птиците в гнездата, пътищата на насекомите, рисунките на вятъра, шума на дърветата…?
- Как можете да подсилите тяхната естествена потребност от емпатия с природата (например, да изработите хранилка или къщичка за птиците от отсрещното дърво)?
- Как ще надградите вашата “наблюдателница” като място, което улавя и мултиплицира феномените на светлината?
Бихте могли да поставите калейдоскоп, светлоотразяващи предмети, огледала, материали за рисуване, измерване и документиране…
Лист хартия с изрязана по средата дупка ще фокусира погледа на детето към нещо конкретно, например – какви са облаците днес или как се променя короната на отсрещното дърво…
- Как ще провокирате у децата траен интерес към феномените на променящото се време и сезоните?
Бихте могли заедно да направите мобиле на времето с отворени и природни материали.
Или – да експериментирате как да възпроизведете природните феномени у дома: например, да си направите дъга с вода и огледало; да играете на „лов“ на дъги от компактдиск и фенерче; да си направите дъжд или торнадо в буркан…
- Какви креативни начини ще измислите, за да насърчавате академичните умения като неразделна част от цялостния процес на изследване и себеизразяване?
Бихте могли да предложите на децата да напишат писмо на принцеса Пролет. Да ги провокирате да създадат дневник на пролетта, където да документират всичко, което те искат. Да рисувате и измервате растежа на цветята у дома. Да броите и смятате с листата и цветовете на саксийните растения…
Когато мислим за средата като за акваруим, най-важното е да сме съзнателни, че всичко, което слагаме вътре, е насочено към конкретни деца. Какви са интересите на твоето дете? Какво би го накарало да задълбочи тези интереси; да мисли и твори по тях?
Извънредното положение е повод да се вслушваме извънредно в децата и да търсим нови пътища за образователните общности.
